Какво ще ни дадеш, Българийо,
със поалчнели управляващи?
Младите спринтират, бягайки,
а старите са оцеляващи.
Утрините са в мъгла,
а вечерите - непрогледни.
Любим въпрос е - докога?
Първи станаха последните.
Здравната система май
е в договор със Сатаната.
Наричахме те Земен Рай,
а като Ад си днес позната.
Калейдоскоп от цветове,
преливащи от скрити чувства.
И нероденият краде,
а чалгата е вид изкуство.
Темида с вързани очи
е най-понятната икона.
Историята се мени
според седящия във трона.
Високи сини планини,
осечени и обгорели.
Море и житни равнини,
продадени за лични цели.
Какво ще ни дадеш, Родино,
на нас, които сме ти верни,
и вярвахме през тез години
в нови приказки, модерни.
От вяра дето оголяхме,
но не предадохме мечтите,
на нас, които не се спряхме
да те сравняваме с звездите...
Ти вече даде ни конкретно
билети за транспорт въздушен.
Полетите, до последно,
на възмущение ни учат.
© Валентин Йорданов Все права защищены