Какво ще ни дадеш, Българийо,
със поалчнели управляващи?
Младите спринтират, бягайки,
а старите са оцеляващи.

Утрините са в мъгла,
а вечерите - непрогледни.
Любим въпрос е - докога?
Първи станаха последните.

Здравната система май
е в договор със Сатаната.
Наричахме те Земен Рай,
а като Ад си днес позната.

Калейдоскоп от цветове,
преливащи от скрити чувства.
И нероденият краде,
а чалгата е вид изкуство.

Темида с вързани очи
е най-понятната икона.
Историята се мени 
според седящия във трона.

Високи сини планини,
осечени и обгорели.
Море и житни равнини,
продадени за лични цели.

Какво ще ни дадеш, Родино,
на нас, които сме ти верни,
и вярвахме през тез години 
в нови приказки, модерни.

От вяра дето оголяхме,
но не предадохме мечтите,
на нас, които не се спряхме
да те сравняваме с звездите...

Ти вече даде ни конкретно 
билети за транспорт въздушен.
Полетите, до последно,
на възмущение ни учат.