Като нова пиеса

valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469

30 мар. 2016 г., 08:00

Поэзия

402 0 2

Европа гори. Камикадзета вързват колани,
но един риторичен въпрос в мен кърви:
Кой дава живот и защо черни врани
изкълвават всички посяти мечти?

Горчиви сълзи са храна на добрите човеци.
Този свят като пумпал, луд се върти.
Когато обаче се вдигнат завесите,
черно дъно конкретно и страшно мълчи.

Тази тъжна пиеса е дълга и тежка.
Пълна зала немее за хубав финал.
Перфектна игра без нито една забележка,
режисьорът ù, явно добре се е постарал.

Попива чернилка във всички, били в салона.
Няма овации, всичко е тишина...
Станиславски отречен и по нови закони,
тази страшна пиеса се изигра.

Колко още спектакли ще има, не мога да кажа.
Станиславски ми липсва, даже липсва ми Брехт.
Няма как гарван, пролетта да предскаже...
Звярът е звяр, а човекът е вечно човек.

Като нова пиеса

Свързани произведения

Комментарии

Предложения