valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
30 mar 2016, 8:00

Като нова пиеса 

  Poesía
403 0 2

Европа гори. Камикадзета вързват колани,
но един риторичен въпрос в мен кърви:
Кой дава живот и защо черни врани
изкълвават всички посяти мечти?

 

Горчиви сълзи са храна на добрите човеци.
Този свят като пумпал, луд се върти.
Когато обаче се вдигнат завесите,
черно дъно конкретно и страшно мълчи.

 

Тази тъжна пиеса е дълга и тежка.
Пълна зала немее за хубав финал.
Перфектна игра без нито една забележка,
режисьорът ù, явно добре се е постарал.

 

Попива чернилка във всички, били в салона.
Няма овации, всичко е тишина...
Станиславски отречен и по нови закони,
тази страшна пиеса се изигра.

 

Колко още спектакли ще има, не мога да кажа.
Станиславски ми липсва, даже липсва ми Брехт.
Няма как гарван, пролетта да предскаже...
Звярът е звяр, а човекът е вечно човек.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Човекът е звяр...
  • Amazing!!! Alas, this is the real world, even though that many peoples want to be just another nightmare in their dreams...I like it!
Propuestas
: ??:??