14 янв. 2015 г., 20:10

Като през ничия земя /сонет/ 

  Поэзия » Гражданская
289 0 0

 

Понякога ми става мъчно,
а друг път ми е все едно,
че в нас кълнеше неотлъчно,
недаващо живот зърно!

Че поривите ни големи,
не станаха всеобщи теми,
че правда в мъничък мащаб,
вървеше с всеки наш етап...

Че просто  минахме  в живота,
като през ничия земя!
Пълзяхме ниско като змии...
И само зло ни сполетя! 

О, виж ти  нашите високи цели,
колко ниско се летели!



© Христо Славов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??