14.01.2015 г., 20:10 ч.

Като през ничия земя /сонет/ 

  Поезия » Гражданска
340 0 0
Понякога ми става мъчно,
а друг път ми е все едно,
че в нас кълнеше неотлъчно,
недаващо живот зърно!
Че поривите ни големи,
не станаха всеобщи теми,
че правда в мъничък мащаб,
вървеше с всеки наш етап...
Че просто минахме в живота,
като през ничия земя!
Пълзяхме ниско като змии...
И само зло ни сполетя! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Предложения
: ??:??