Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
10 дек. 2006 г., 18:40

като стара врата 

  Поэзия
640 0 7

През годините трудни, като стара врата
се заключих отвътре, от себе си.
И ръждяса ключалката в  сълзи,
от мъгли в  натежалите скърби.
От вина се притегна по-здраво,
и бравата щтракна прискърсващо.
Зад вратата  онемяла от болка,
ослепяла от дългото взиране,
очаквах да щракне ключалката.
Мнозина със думи и жестове,
да я отключат са искали,
ала тя все по тежко прискърцваше
и с години все по-силно затягаше...
Само ти, беше останал. Да ми откриеш
път в светлина. Да отвориш тази врата.
... Ти ме отключи,  не с думи и жестове,
а със очите си влюбени!

© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • страхотно е!поздрави!!!
  • Благодаря ви приятели!
  • Един от най-добрите ти стихове...Впечатли ме!
    Браво,Джейни!
    Поздрави
  • Права си, Джейни!!! За всяка врата се иска истинския ключ.
    Поздрави за хубавия стих!!!
  • Хубаво е, много чувствено и искренно.
    Винаги има някой който знае секрета за да отключи вратата.

    Поздрав с усмивка Джейни.
  • ... Ти ме отключи, не с думи и жестове,
    а със очите си влюбени!
    * * *
    Поздрав, Джейни! Хубав стих си написала!
    /оправи "щтракна" - без "т" и "прискърсващо" -> 'прискърЦващо' /
  • все някой остава.

    обикновено е истинският*

    / и всъщност е хубаво, че си заключена.
    Това те пази от предателства и болка/

    прегръщ*
    Поли
Предложения
: ??:??