като стара врата

10.12.2006 г., 18:40 ч.

Поезия

641 0 7

През годините трудни, като стара врата
се заключих отвътре, от себе си.
И ръждяса ключалката в сълзи,
от мъгли в натежалите скърби.
От вина се притегна по-здраво,
и бравата щтракна прискърсващо.
Зад вратата онемяла от болка,
ослепяла от дългото взиране,
очаквах да щракне ключалката.
Мнозина със думи и жестове,
да я отключат са искали,
ала тя все по тежко прискърцваше
и с години все по-силно затягаше...
Само ти, беше останал. Да ми откриеш
път в светлина. Да отвориш тази врата.
... Ти ме отключи, не с думи и жестове,
а със очите си влюбени!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Rumqna (Румяна Михалева)

2006-12-12T14:52:38+02:00

страхотно е!поздрави!!!
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2006-12-11T12:49:48+02:00

Благодаря ви приятели!
petinka67 (Петя Кръстева)

2006-12-11T12:27:20+02:00

Един от най-добрите ти стихове...Впечатли ме!
Браво,Джейни!
Поздрави
Романтик (Христо Костов)

2006-12-10T21:29:48+02:00

Права си, Джейни!!! За всяка врата се иска истинския ключ.
Поздрави за хубавия стих!!!
Етчи (Анета Саманлиева)

2006-12-10T21:05:37+02:00

Хубаво е, много чувствено и искренно.
Винаги има някой който знае секрета за да отключи вратата.

Поздрав с усмивка Джейни.
Белоснежка (Гергана Шутева)

2006-12-10T18:58:23+02:00

... Ти ме отключи, не с думи и жестове,
а със очите си влюбени!
* * *
Поздрав, Джейни! Хубав стих си написала!
/оправи "щтракна" - без "т" и "прискърсващо" -> 'прискърЦващо' /
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

2006-12-10T18:57:14+02:00

все някой остава.

обикновено е истинският*

/ и всъщност е хубаво, че си заключена.
Това те пази от предателства и болка/

прегръщ*
Поли