13 июл. 2014 г., 19:58

Като сянка 

  Поэзия
598 1 9
Защото се задъхвам от мълчания*
защото всичките недели са безлунни
и впиват пръсти в бледи очертания
по пясъка градят ме с устни
онези неузрели в двора ми малини
набързо изживяното назаем време
от тук до там са само думи
и в тях отдавна с тебе дремем...
... защото и небето е от камък
и рони се на прага ми в пътека
а аз вървя а още падам
надолу... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Все права защищены

Предложения
: ??:??