22 сент. 2010 г., 22:54  

Като тъжна мелодия 

  Поэзия
1286 0 15
И закапа звукът, и се сгуши в капчук,
в тишината прокрадна се вятърът.
Ненаскитан по пътища стигна дотук,
докъдето небето се слива с земята.
И дали е сълза или ручей забързан,
аз не искам за част от мига да узная,
а сърцето си само за него ще вържа,
да заплача, тъй както се плаче накрая.
И утихна звукът във клепача без суша,
най-последното кътче намерил уютно,
равномерно, полека със мене задиша,
запълзял и към първото сигурно утро. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Монева Все права защищены

Предложения
: ??:??