Anita765 (Ани Монева)
296 11769
22 sept 2010, 22:54  

Като тъжна мелодия 

  Poesía
1239 0 15

И закапа звукът, и се сгуши в капчук,           

в тишината прокрадна се вятърът.     

Ненаскитан по пътища стигна дотук, 

докъдето небето се слива с земята.         

 

И дали е сълза или ручей забързан,          

аз не искам за част от мига да узная,        

а сърцето си само за него ще вържа,        

да заплача, тъй както се плаче накрая.       

 

И утихна звукът във клепача без суша,   

най-последното кътче намерил уютно,        

равномерно, полека със мене задиша,     

запълзял и към първото сигурно утро.        

 

И звукът извиси се, във лъч се заплете,      

да достигне във края последното ято.      

Отдели се земята, напусна небето        

и закапа дъждът във превала на лятото.

 

 

 

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??