/на сина ми/
С корен заровен дълбоко в жарава,
самодивно разплела коси,
полита нагоре душа синьоплава,
пори облаци с мисли - мечти.
Тази секвоя измислена, аз ли съм,
с уморени до болка крила?
Клони събрала в молитвена клада,
с молба, да изтръгна деня...
Онзи ден озверен, що съдба изтерзана
на парченца живота разби,
та любовта... да превърна в камбана, ...