6 ago 2022, 18:13

Като тъжна секвоя 

  Poesía » Otra
1086 6 8
/на сина ми/
С корен заровен дълбоко в жарава,
самодивно разплела коси,
полита нагоре душа синьоплава,
пори облаци с мисли - мечти.
Тази секвоя измислена, аз ли съм,
с уморени до болка крила?
Клони събрала в молитвена клада,
с молба, да изтръгна деня...
Онзи ден озверен, що съдба изтерзана
на парченца живота разби,
та любовта... да превърна в камбана, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??