На пръсти, тихо влязох в твоя дом,
почти като усещане за пролет…
Приличах на крадец, проникнал с взлом,
готов със тишината да говори.
Вървях между страстта и лудостта,
загърбила моралното отричане.
Една случайно бликнала сълза
издаде колко много те обичам…
А после…небосклонът се взриви,
очите ми с очите ти се сляха.
Танцуваха най-живите мечти…
И сякаш всички ангели видяха ...