21 mar 2012, 0:05

Като усещане за пролет 

  Poesía » De amor
833 0 5

На пръсти, тихо влязох в твоя дом,

почти като усещане за пролет…

Приличах на крадец, проникнал с взлом,

готов със тишината да говори.

 

Вървях между страстта и лудостта,

загърбила моралното отричане.

Една случайно бликнала сълза

издаде колко много те обичам…

 

А после…небосклонът се взриви,

очите ми с очите ти се сляха.

Танцуваха най-живите мечти…

И сякаш всички ангели видяха

 

най- дръзката, различната любов.

Безумна - като грях и покаяние,

и вечна…Като клетвен благослов,

по-тайна от легенди и предания…

 

Но истинска, като сподавен вик,

пред който вечността дори се врича…

Със пролетта отново те открих

и като пролет, жадно те обичам…

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??