pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17020
10 апр. 2019 г., 18:14

Кавалерът, който... 

  Поэзия » Другая
711 10 36

Някакъв човек върви след мен,

следва стъпките ми мълчаливо.

Чувствам го след себе си цял ден

и, признавам, прави ме щастлива.

 

Но защо остава все прикрит?

Страх го е в очи да го погледна.

Старец ли е или е сърдит,

властен ли е или с поглед хлебен?

 

Стигнахме. Ще влезем у дома.

Той след мене качва се на пръсти.

Вкъщи аз съм винаги сама.

Идва ли? Не вярвам! И се кръстя...

 

Но във огледалото видях

само своя образ - бяла рана.

Кавалерът, който с мен вървя,

беше вятърът. И вън остана.

 

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Велосипедистът
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) МарияДимитрова.67
Поэзия
Кавалерът, който с мен вървя,
беше вятърът. И вън остана.
Мария Панайотова
Край мене прелетя внезапен мъж.
Остави светофар и топъл вятър. ...
  480  5  14 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Ади!
  • Поздравления!!!
  • И аз ви поздравявам, Доре и Бени, и ви благодаря, че наминахте и оставихте ласкави коментари!
  • Поздрави! Много ми хареса...
  • Много е красиво, Мария! Поздрави!
  • Слънцето ме прегърна с твоите приятелски ръце! Благодаря ти, миличка!
  • Ти вратата смело отвори,
    може кавалерът да се върне,
    онзи от най-свидните мечти,
    своята Мария да прегърне!
    Прекрасна си , приятелко! Възхитителен талант! Прегръдки и от мен!
  • Отивам да го прочета с повишен интерес, Мария!
    Марко, благодаря ти!
  • Красиво !
  • Благодаря, Мария. Беше в "Чакащи", когато писах коментара, за да реагирам, ако имаш нещо против. Вече излезе. Казва се "Велосипедистът".
  • Разбира се, че нямам нищо против, това ме радва! Пуснала ли си го вече и какво е заглавието му?
  • Харесах. Толкова ме впечатли стихотворението ти, Мария, че написах свързано произведение. Надявам се, че нямаш нищо против. Поздравления за таланта.
  • Стани, напълно си права! По този повод можеш да потърсиш и прочетеш стихотворението ми " Вълшебно огледало", написано точно за влюбените мъжки очи, превърнали се в най-щедрото и подмладяващо огледало за жената.
  • Сигурно от такава история е излязла приказката, че "огледалото за жената са мъжките очи"
  • Момичета, нека ви преследват само хубави очаквания и желани от вас сбъднатости! Спомням си точно кога и как написах този стих. В момент на самотност, моята нужда от мъжко рамо до мен ме накара да усетя тези илюзорни стъпки зад себе си. А в коридора наистина имаше едно голямо огледало и, още с отварянето на входната врата, видях само собственото си лице в него, на фона на едно смешно и безплътно очакване...
    Усмихнат ден ви желая!
  • На страха ушите са заешки!
    Случвало ми се, някой шумоли... и вървя така, докато разбера, че якето и чантата през рамо се търкат леко и издават това шумолене...
  • Написах дълъг коментар и ненадейно ми изчезна.Започвам пак.Твоят стих,Мария ми напомни случка с мен...Аз се страхувам от тъмното..Веднъж ,много млада,се връщах ,не беше късно,вечер по осветена улица,но безлюдна...Изведнъж чувам шум зад мен...нещо като че ли дрънчи...Забързах-и "бъмчащото и то..забавя...и то също!Улицата ми се видя безкрайна...Идваше завой,изведнъж скочих и влязох в двора ни...Но и "нещото" също...Вече се "виждах" изнасилена",а просто бях припаднала пред вратата ни,която се отвори на време...И се оказа....стотинки в джоба ми-за ужас и резил!!
  • И аз те прегръщам, Руми, със ❤️ сърцето си!
  • Прегръщам те, скъпа Мария!!!
  • Докато аз съм пишела коментар за твоето стихотворение, ти си коментирала моето!!! Изумително единодействие!
    Радвам ти се, Руми!
  • Ехаа, колко красиво и мило!
  • Чудесно е, че така радушно приемате стиховете ми, момичета! Тази обратна връзка държи будно вдъхновението ми!
    Много ви благодаря!
  • Понякога самотата ражда такива стихове - нежни, ефирни, истински видения!
  • Ех, че хубаво! Толкова е земно-въздушно, а обратите ме прехвърлят от една емоция към друга-кръговрат...Ех, и ти ветре, не сменяй посоката!
  • Прехвърча нещо пред прозореца ми! Отивам да догоня хвърчилото, за да ми даде прегръдката ти, Наденце!
  • Завързах за опашката на хвърчило, прегръдка. Вятърът ще ти я донесе.
  • Райне, храниш душата ми с хлебните си думи! Прегръдката ми чука на вратата ти!
  • " поглед хлебен" Чупиш рамките и шаблоните! Винаги замисляща и много чувстваща и в тъгата, и във възторга! Браво, миличка!
  • Докосна ме с коментара си, за което ти благодаря! Хубав ден ти желая!
  • Веси, получих целувката ти, току-що! Беше стоплила дори вятъра! Трогна ме! В този момент към теб потегля моята слънчева пролетна прегръдка, посрещни я на прозореца си!
  • Изпращам ти една въздушна целувка по вятъра. Отвори му за мъничко да ти я предаде. Удоволствие си, Мими! Благодаря ти!
  • Включен е в стихосбирката ми "Връх за пеперуди". Опитала съм се да нарисувам усещане. Има лека редакция от първообраза, но стихотворението ми е едно от любимите мои още с раждането си.
    Благодаря за милия коментар, Ангелче!
  • Неочакваният край обуславя в голяма степен успеха на стихотворението. Готова съм да повярвам, че съм успяла след вашите два коментара, момичета.
    Много ви благодаря!
  • Много сладко. Неочакван край.
  • Ееее! Такова красиво послание! Но, спор няма - приятно е да те чета. Вятърът да си стои отвън, когато потрябва, тогава ще му отворим, да нахлуе, развее косите ни и да ни погали с някоя въздушна милувка.
Предложения
: ??:??