МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1019 4087
16 апр. 2019 г., 23:42

Велосипедистът 

  Поэзия
479 5 14

                                Кавалерът, който с мен вървя,

                                беше вятърът. И вън остана.

                                                Мария Панайотова

 

Край мене прелетя внезапен мъж.

Остави светофар и топъл вятър.

По кожата ми – лъч, мъгла и дъжд

на капки – тихо и сияйно злато.

 

И слънцето изгря, не се стърпя –

засмя се и изскочи иззад облак.

Прошепна ласкаво: "Недей тъжа!"

и скри се зад баира в пламък огнен.

 

Проводих с поглед пътя и деня,

а вятърът в краката ми приседна.

Направих крачка, трепна мараня.

Въздъхна вятърът и ме последва.

 

Живея в дом с отключени врати

като отворена и топла пазва.

Без покрив и прозорци. С рой мечти.

Живея с вятър. Който не залязва.

 

 

16.04.2019

© Мария Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Кавалерът, който...
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki
Поэзия » Другая
Някакъв човек върви след мен,
следва стъпките ми мълчаливо.
Чувствам го след себе си цял ден
и, признавам, прави ме щастлива.
Но защо остава все прикрит? ...
  710  10  36 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • За съжаление, няма как да става въпрос за мен, защото аз съм регистрирана в сайта едва от 2 години. Но името и фамилията ми са често срещани, може да е имало и друга Мария Димитрова. Радвам се, че ти харесва как пиша. Спокойна вечер и на теб.
  • Знаеш ли ,Мария, помня твоето творчество отдавна. Бях извън сайта 3 години, защото бях в Америка при дъщеря си , но като се върнах и те открих, много се зарадвах! Пишеш хубаво и по въздуха усещам аромата! Лека и приятна вечер!
  • Той, вятърът е само във въображението ми, Миночка. В главата ми какви ли не ветрове вършеят. Усмивка. Джентълменът раздвижи въздуха и го отнесе със себе си. Но имаше някакво мистично усещане за секунди, сигурно това си почувствала. Благодаря.
  • В сърцето ти вилнее влюбен вятър, а слънцето изгаря му мечтите, така го почувствах Мария! Хареса ми много!
  • Благодаря, Мариана. Радвам се да те видя на страницата си.
  • Благодаря, Силвия.
  • И аз мисля, че е много добро. Поздрави!
  • Благодаря за "Любими".
  • Радвам се, че ти харесва, Надя. Благодаря.
  • Много е хубаво, Мария! Много!
  • Трогната съм от хубавите ти думи, Мария. Чета с интерес и респект произведенията ти. Те наистина са вдъхновяващи. Трябва, разбира се, да благодаря и на незнайния кавалер, който вчера вихрено ми пресече пътя на светофара и ми напомни за стихотворението ти. Усмивка и на теб, и на него. Получи се страхотен тандем.
  • Прекрасно е, Мария! Грабна ме като изказ и с богатата си оригинална метафоричният! Щастлива съм, че аз съм станала вдъхновителката на това поетично бижу! Аплодирам те с цялото си сърце! Браво!
  • Трябва да благодаря на Мария. И на теб благодаря за коментара и оценката, Райна. Радвам се,че стихотворението ти е харесало.
  • "Живея в дом с отключени врати
    като отворена и топла пазва.
    Без покрив и прозорци. С рой мечти.
    Живея с вятър. Който не залязва."

    Уникално!!!
Предложения
: ??:??