Златисти се спускат косите ти, мила
примигваш с очи, внезапно обляна
очите се плисват в безкрайна пътека от свила
зоват ме ръцете ти, но аз не пристъпям и няма
В дланта си да взема мечтата безумна.
Да тръгна след теб, след това що лелея
кажи ми една само причина разумна.
Песни на втори Орфей не искам, не искам да пея
От първия миг на нашата среща случайна,
на брега не останаха лодки, една само на кея
покълна във мен онова, що наричаме “тайна”
на тези две наши целувки упойни, омайни. ...