Кеят на мечтите

Le Quai des rêves

Златисти се спускат косите ти, мила

примигваш с очи, внезапно обляна

очите се плисват в безкрайна пътека от свила

зоват ме ръцете ти, но аз не пристъпям и няма

В дланта си да взема мечтата безумна.

Да тръгна след теб, след това що лелея

кажи ми една само причина разумна.

Песни на втори Орфей не искам, не искам да пея

От първия миг на нашата среща случайна,

на брега не останаха лодки, една само на кея

покълна във мен онова, що наричаме “тайна”

на тези две наши целувки упойни, омайни.

Като два пеликана зачаткали с човки по нея

като две чайки на морската шир посветени

да стигнем до края на тази гротеска.

И ето че днес след две по десет години

по десет - за всяка целувка с мах на цигулка

примигваш насреща - без грим и без преструвка.

Наднича зад теб, от роклята скрито

създание крехко на твоите години,

Същите взори, прическа, едва доловима усмивка,

когато на толкоз бяхме двамина.

С вид на фея, току отметнала сънна завивка

усмихваш се, знам, това е Съдбата

Повтаря понякога, по прищявка чудата, уви

болезнено сладки видения, от минали дни

на наслада. И всичко звучи. Дали ще разсее

мъглата нашата среща, дали? Но моля те, не и сега,

не докосвай с целувка, уж случайно, за три

Дългът си към старата дама аз вече платих

за идните светли години аз спускам ръка,

и тя се приплъзва до твоите нежни, изтънчени пръсти

Лъч светлина се вмъкна в нашите длани...