20 апр. 2010 г., 22:36
В кирпичената къща на сърцето ми
през старите стени едва прозира
лъчът единствен на надеждата,
крепящ основите да не се сринат.
По мокрите стени познати снимки
стоят увиснали, пропити с влагата,
и всички лицемерни там усмивки
затрити са с на времето помадата.
В градината на двора ми безброй овошки
едва намират сили да разцъфнат,
вплели корени в изсъхналата почва,
дори листата с вопли за любов потръпват. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация