В кирпичената къща на сърцето ми
през старите стени едва прозира
лъчът единствен на надеждата,
крепящ основите да не се сринат.
По мокрите стени познати снимки
стоят увиснали, пропити с влагата,
и всички лицемерни там усмивки
затрити са с на времето помадата.
В градината на двора ми безброй овошки
едва намират сили да разцъфнат,
вплели корени в изсъхналата почва,
дори листата с вопли за любов потръпват. ...