amber25 (Евето)
12 15
20 дек. 2007 г., 21:34

Китара 

  Поэзия » Философская
1503 0 6
Във ъгъла прашна, изправена
китара безмълвна стои.
От много години забравена
от нея ни звук не струи.

Термити дървото разяждат,
покрито отдавна със плесен.
Малките дупки израждат
последната свирена песен.

Китарата бавно умираше.
Металните струни - те тлееха.
Мелодията нежно заспиваше,
термитите песен пък пееха.

© Евето Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Отново поздравления!!!Харесва ми стилът ти...
  • Красиво и тъжно.
  • Хубава идея си разработила, хареса ми.
  • ох...загриза ме съвестта за моята...
  • Мъчно ми стана за умиращата китара, но важното е, че поне пък термитите са нахранени и весели. Цял живот съм се чудила как се чувства един термит...
  • Твоя стих ме грабна!!!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??