Китара

20.12.2007 г., 21:34 ч.

Поезия » Философска

1625 0 6

Във ъгъла прашна, изправена
китара безмълвна стои.
От много години забравена
от нея ни звук не струи.
Термити дървото разяждат,
покрито отдавна със плесен.
Малките дупки израждат
последната свирена песен.
Китарата бавно умираше.
Металните струни - те тлееха.
Мелодията нежно заспиваше,
термитите песен пък пееха.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Китара

Искате да прочетете повече?

Предложения