2 дек. 2008 г., 21:17

Китара 

  Поэзия » Другая
1692 0 3
Китара
Една китара тъжна и сама,
запявала в нощите за любовта.
Мелодията нежна никой не дочул
и нежността в песента страхът от самота убил.
Но не замлъквала и пеела,
през годините, над вечността.
Скъсала се струна, скъсали се две.
Прах покрил дървеното й, недокоснато лице.
Намерило я в мрака нещастно влюбено момче.
Струните погалил и сякаш мрака той разбил.
Но с непохватната ръка последната й струна той убил. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослава Банова Все права защищены

Предложения
: ??:??