Китара
Една китара тъжна и сама,
запявала в нощите за любовта.
Мелодията нежна никой не дочул
и нежността в песента страхът от самота убил.
Но не замлъквала и пеела,
през годините, над вечността.
Скъсала се струна, скъсали се две.
Прах покрил дървеното й, недокоснато лице.
Намерило я в мрака нещастно влюбено момче.
Струните погалил и сякаш мрака той разбил.
Но с непохватната ръка последната й струна той убил. ...