tanq_mezeva (Таня Мезева)
1600 21358
25 февр. 2014 г., 21:44

Кладенец 

  Поэзия » Философская
382 0 2

Пред мене кладенец дълбок,
издялан с камъни масивни.
От вътре пеещ водоскок,
привличащ жадни и безсилни.

Навеждам се... и светлина
проблясва плахо, светлооко.
Бълбука живата вода,
омайва нежно из дълбоко.

"Отпий сега, хвани мига,
слей устни с моята прохлада.
Бъди любимата жена,
и вярвай, твоя съм наслада.

Не гледай тъмната страна,
прозри под нея белотата.
С объркана е тя съдба,
а в кладенеца... е душата!"

© Таня Мезева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Не гледай тъмната страна,
    прозри под нея белотата."
    !
    Много често гледаме без да виждаме.
  • От другата страна на огледалото
    са скрити страховете и надеждите.
    Дълбоки чувства на върха на кладенец
    и всеки образ в него е премеждие...
Предложения
: ??:??