Кладенец

25.02.2014 г., 21:44 ч.

Поезия » Философска

384 0 2

Пред мене кладенец дълбок,
издялан с камъни масивни.
От вътре пеещ водоскок,
привличащ жадни и безсилни.

Навеждам се... и светлина
проблясва плахо, светлооко.
Бълбука живата вода,
омайва нежно из дълбоко.

"Отпий сега, хвани мига,
слей устни с моята прохлада.
Бъди любимата жена,
и вярвай, твоя съм наслада.

Не гледай тъмната страна,
прозри под нея белотата.
С объркана е тя съдба,
а в кладенеца... е душата!"

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Laska (Ласка Александрова)

2014-02-26T15:37:17+02:00

"Не гледай тъмната страна,
прозри под нея белотата."
!
Много често гледаме без да виждаме.
Довереница (Дочка Василева)

2014-02-26T00:14:27+02:00

От другата страна на огледалото
са скрити страховете и надеждите.
Дълбоки чувства на върха на кладенец
и всеки образ в него е премеждие...