Не казвай нищо.

Пак са само думи,

повторени от теб или от мен.

Сега лекувам своето безумие,

съшивам спомени разнищени

и още дишам - ден за ден.

Сега приспивам тихата си лудост

и в Ада те кълна да изгориш,

сърцето си - кълна те - да изгубиш,

да бъдеш слаб, да плачеш и пълзиш,

поне за миг да можеш да усетиш

как страдах аз,

как плаках и линях,

как тлеех като гаснещо огнище

и плащах неизвършен грях.

Сега - любовница на Самотата,

оплакваща във бяло Младостта -

погребах я с венци и траур пищен,

тъй както подобава пред света.

Не ме поглеждай

и не казвай нищо...

Р.Ч. 2007'