24.12.2013 г., 13:46 ч.

Клетва 

  Поезия » Любовна
606 0 0
Не казвай нищо.
Пак са само думи,
повторени от теб или от мен.
Сега лекувам своето безумие,
съшивам спомени разнищени
и още дишам - ден за ден.
Сега приспивам тихата си лудост
и в Ада те кълна да изгориш,
сърцето си - кълна те - да изгубиш,
да бъдеш слаб, да плачеш и пълзиш,
поне за миг да можеш да усетиш
как страдах аз, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Чакърова Всички права запазени

Предложения
: ??:??