Не казвай нищо.
Пак са само думи,
повторени от теб или от мен.
Сега лекувам своето безумие,
съшивам спомени разнищени
и още дишам - ден за ден.
Сега приспивам тихата си лудост
и в Ада те кълна да изгориш,
сърцето си - кълна те - да изгубиш,
да бъдеш слаб, да плачеш и пълзиш,
поне за миг да можеш да усетиш
как страдах аз, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация