28 янв. 2014 г., 11:25
През една улица отсреща денонощно
работи клубът за усмихнатите лица;
работи и за плачещите безпомощно,
търсейки подарените си вече сърца.
Стъклената врата е отворена пак,
светлината стреля в отсрещния двор,
с всичко друго и музиката за капак –
клубът е в центъра на този простор.
Този номер осем, неслучайно избран,
е символ на постоянност и хармония,
номерът осем – водоравно завъртян –
прави клуба известен без церемония.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация