През една улица отсреща денонощно
работи клубът за усмихнатите лица;
работи и за плачещите безпомощно,
търсейки подарените си вече сърца.
Стъклената врата е отворена пак,
светлината стреля в отсрещния двор,
с всичко друго и музиката за капак –
клубът е в центъра на този простор.
Този номер осем, неслучайно избран,
е символ на постоянност и хармония,
номерът осем – водоравно завъртян –
прави клуба известен без церемония.