28 июл. 2009 г., 21:33
icohim & TeMiDa
Отваряйки вратата, аз разгръщам
една разкъсана от злоба книга.
Как мразя химери да прегръщам,
оковани със стоманена верига.
И вече връщане назаде няма,
корицата е беладонно черна.
Химерите погълва ги забрава.
Прашинки са, загубили души във бездна.
И страниците, напоени със отрова,
направени от древен пергамент,
дпотаили дълбоката човешка воля ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация