icohim & TeMiDa
Отваряйки вратата, аз разгръщам
една разкъсана от злоба книга.
Как мразя химери да прегръщам,
оковани със стоманена верига.
И вече връщане назаде няма,
корицата е беладонно черна.
Химерите погълва ги забрава.
Прашинки са, загубили души във бездна.
И страниците, напоени със отрова,
направени от древен пергамент,
дпотаили дълбоката човешка воля ...