27 июн. 2007 г., 09:29

Кога? 

  Поэзия
664 0 9

Кога?

 

Вчера бях нечовешки обичана,

вчера спях в своя кралски палат.

Вчера бях... вчера бях неотричана.

Днес се влача с духа си сакат...

 

Вчера свърши и днес се роди,

но е болно сърцето на пумпала.

Разтопени заспиват гърди

с мисъл стара случайно подухнала...

 

Утре всичко ще бъде забравено

в многоцветна заря от следи,

ще заглъхне изпито-изстрадано

и ще легне до свойто „преди”...

 

Вчера бях нечовешки обичана...

Днес съм сляпа и глуха немея...

Утре в страх ще изчезна отричана...

А кога, боже мой, ще живея?!

© Надя Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Понякога като се изгубиш можеш да намериш нещо неочаквано и много по-хубаво Лошото е, че аз сама за себе си понякога имам усещането, че живея в периферията на собствения си живот, а това е страшно неприятно усещане. Именно това съм имала предвид с "кога ще живея"
  • Губи си се,няма нищо лошо,но и знай,съзнавай,че Ти се губиш,приеми това и не избързвай,не отивай в бъдещето с "kога ще живея?"-остани с чувството на поражение и се опитай да видиш причината в настоящето,в мига на появата му..откъде идва...Когато се изживява пълно настоящето, мига,няма мисъл за поражение и победа,минало и бъдеше,защото просто няма свободно пространство за тях,за мисъл...
  • Живяла съм и разбира се продължавам да живея заради сега, т.е. настоящето, но понякога имам усещането, че се губя между вчера, днес и утре, особено сега, когато ще кандидатствам и утре е особено важно. Но това са неща, през които всеки минава...
  • а, кога не си живяла
  • Браво!
    Вече съм пристрастена към стиховете ти,отивам да видя другите
  • Именно защото съм на 19 и осъзнавам колко бързо лети времето и как в търсене на нещо пропускаме другото, важното
  • Стига, бе! на 19 си! Харесва ми
  • Аплодисменти!!!
  • много хубав стих!
Предложения
: ??:??