Кога?
Вчера бях нечовешки обичана,
вчера спях в своя кралски палат.
Вчера бях... вчера бях неотричана.
Днес се влача с духа си сакат...
Вчера свърши и днес се роди,
но е болно сърцето на пумпала.
Разтопени заспиват гърди
с мисъл стара случайно подухнала...
Утре всичко ще бъде забравено
в многоцветна заря от следи,
ще заглъхне изпито-изстрадано
и ще легне до свойто „преди”...
Вчера бях нечовешки обичана...
Днес съм сляпа и глуха немея...
Утре в страх ще изчезна отричана...
А кога, боже мой, ще живея?!
© Надя Василева Всички права запазени