Проскърцват мислите - ръждясали и вехти.
Едно и също всеки ден предъвкваме.
Като прожектори в мъглата светят
очите на смълчаното разсъмване.
Работим с неохота и наужким.
Ядем и спим, понякога се влюбваме,
понякога се чувстваме ненужни...
Едно и също - утро... залез... съмване...
Кога ли ще разчупи тишината
голямата любов - като стихия,
ще връхлети деня ни ураганен вятър
и делника спокоен ще разбие? ...