Проскърцват мислите - ръждясали и вехти. Едно и също всеки ден предъвкваме. Като прожектори в мъглата светят очите на смълчаното разсъмване. Работим с неохота и наужким. Ядем и спим, понякога се влюбваме, понякога се чувстваме ненужни... Едно и също - утро... залез... съмване... Кога ли ще разчупи тишината голямата любов - като стихия, ще връхлети деня ни ураганен вятър и делника спокоен ще разбие? Поне веднъж в живота трябва да се случи. Поне веднъж в живота човек да е безумен. Не да се моли за любов - като бездомно куче, а с шепи да гребе от щастието лудо!
"...Поне веднъж в живота трябва да се случи.
Поне веднъж в живота човек да е безумен.
Не да се моли за любов - като бездомно куче,..."
Много е хубаво и ... истинско!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.