17 февр. 2009 г., 08:56

Когато 

  Поэзия » Любовная
604 0 0

 

               Когато

 

Когато, слънцето се скрие

и отново настъпи мрак,

когато, птиците са в своите гнезда,

тогава отново съм сама.

 

Притихвам си и те очаквам.

Заслушвам се във всеки стон и звук.

Очите ми широко са отворени.

И те очакват в миг да се завърнеш.

 

Това завръщане е тъй желано.

Копнеж по всичко твое.

 

Притихнала във здрача те зова по име.

Къде си ти?

Бъди при мен сега.

 

© Марияна Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??