Когато

17 feb 2009, 8:56

Poesía » De amor

603 0 0

Когато

Когато, слънцето се скрие

и отново настъпи мрак,

когато, птиците са в своите гнезда,

тогава отново съм сама.

Притихвам си и те очаквам.

Заслушвам се във всеки стон и звук.

Очите ми широко са отворени.

И те очакват в миг да се завърнеш.

Това завръщане е тъй желано.

Копнеж по всичко твое.

Притихнала във здрача те зова по име.

Къде си ти?

Бъди при мен сега.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.