lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
571 11883
7 июн. 2007 г., 09:28

Когато бях незабележима 

  Поэзия
542 0 7

Когато бях незабележима
и редях си тихо стихове във рима,
когато драсках "своите бележки"
и чаках някой да ме забележи...

Нямаше почти никого -
сърцето ми споделяше на "нищото".
Когато крещях гневно аз на тишината,
когато аз бях сянка в мрака

и нощта ми беше воалът невидим,
(скриваше ме тя от вас),
когато... тогава бях НАИСТИНА САМА.
Сега, когато нощта си замина

и настъпи вечен ДЕН.
Сега, когато успявам до всеки да застана
и да съм видима (макар и сянка...)
Искам... искрено копнея,

да се поправя, да се пречистя,
пред вас нова да съм и същевременно истинска -
затова сега, когато виждам вашите съвети, искам
стиховете мои стари/слаби аз да редактирам.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви,Хриси и Малина!
  • Беше,но вече не си,нали
    Поздрав!
  • Да,мили мои приятели-стиховете са и начин да си пишем и споделяме,за това,което ни заобилакя и ни се случва!
    Благодаря ви най-искрено за коментарите!
    Много ви обичам!
  • Когато бях незабележима
    и редях си тихо стихове във рима,
    когато драсках "своите бележки"
    и чаках някой да ме забележи...
    Това е напълно достатъчно. Според мен.
  • Сладурчето на кака ...
    Радвам се на решението ти Гали.

    Поздрав и усмивка.
  • Ти наистина не си само мило момиче!
    Ние сме до теб,а стиховете са само начин да изразим себе си в думи!
  • Поздрав Гали!
Предложения
: ??:??