Когато бях незабележима
и редях си тихо стихове във рима,
когато драсках "своите бележки"
и чаках някой да ме забележи...
Нямаше почти никого -
сърцето ми споделяше на "нищото".
Когато крещях гневно аз на тишината,
когато аз бях сянка в мрака
и нощта ми беше воалът невидим,
(скриваше ме тя от вас),
когато... тогава бях НАИСТИНА САМА.
Сега, когато нощта си замина ...