29 мая 2015 г., 19:25

Когато гръм удари 

  Поэзия
5.0 / 1
833 0 2

 

 

Когато хоризонтът притъмнее

и небето със земята се слепù,

а пътя ти с черното се слее,

под стряха нейде се поспри.

Заслушай се във вятъра, приседнал

до пращящите в огъня главни

и чуй как в тъмнината непрогледна

сам адът е разтворен и бучи ...

Не потрепвай от гръмовно глъхнещите стонове

на твойте отминаващи, уморени дни,

не примигвай от светкавичните зрими спомени

с кой, кога, къде, какво си сътворил...

То е останало вече някъде назад,

засадено и на купчини сломено върше -

все пак някакъв от тебе знак,

че бил си тук, преминал си набърже...

Сега не унивай, че накрая се умира,

за всичко живо идва този миг,

за теб е още рано, ушите не закривай,

послушай на Живота задавения вик...

А когато онзи миг действително настъпи,

тук не стой, излез на пътя под ледения дъжд

и както ствол от гръм яростен се чупи,

така изгори и ти - не като свещ, а отведнъж...

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мисана, Анастасия, Септ, благодаря ви приятели!Топли поздрави!
  • Внезапното умиране е привилегията, която дава на истинския мъж смъртта.
    Другото е: "Ще дойде краят и тогава, смъртта надменно ще ни съжалява."

    Поздравление, Валентине за стойностните разсъждения, облечени в стих!
Предложения
  • Весь мир - театр Актёры разобрали роли авторитетов, На сцене свет, а в зале нет свободных мест Быть ...
  • Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...
  • Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...

Ещё произведения »