Когато хоризонтът притъмнее
и небето със земята се слепù,
а пътя ти с черното се слее,
под стряха нейде се поспри.
Заслушай се във вятъра, приседнал
до пращящите в огъня главни
и чуй как в тъмнината непрогледна
сам адът е разтворен и бучи ...
Не потрепвай от гръмовно глъхнещите стонове
на твойте отминаващи, уморени дни,
не примигвай от светкавичните зрими спомени
с кой, кога, къде, какво си сътворил... ...