15 апр. 2008 г., 22:50
Когато кестените цъфнат
Когато кестените цъфнат
Когато кестените цъфнат, ти върни се,
с тихи стъпки пак до мене спри се.
Че душата ми, от тебе запленена,
да страда и се моли е вече уморена.
Когато кестените цъфнат, ти опий ме,
с любов в сърцето си дълбоко скрий ме.
В свят от топлина красив със мен танцувай,
с целувки страстни бавно, нежно ме рисувай.
Но ти и аз сме две туптящи рани
от хиляди надежди разпиляни.
И няма те! Воплите в душата онемяха,
а кестените - те отдавна прецъфтяха...
Когато кестените цъфнат, ти върни се,
с тихи стъпки пак до мене спри се.
Че душата ми, от тебе запленена,
да страда и се моли е вече уморена.
Когато кестените цъфнат, ти опий ме,
с любов в сърцето си дълбоко скрий ме.
В свят от топлина красив със мен танцувай,
с целувки страстни бавно, нежно ме рисувай.
Но ти и аз сме две туптящи рани
от хиляди надежди разпиляни.
И няма те! Воплите в душата онемяха,
а кестените - те отдавна прецъфтяха...
© Вероника Борисова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
а кестените - те отдавна прецъфтяха...
много красива тъга си нарисувала...
трогна ме...докосна ме...с обич за теб.