15.04.2008 г., 22:50 ч.
Когато кестените цъфнат
Когато кестените цъфнат
Когато кестените цъфнат, ти върни се,
с тихи стъпки пак до мене спри се.
Че душата ми, от тебе запленена,
да страда и се моли е вече уморена.
Когато кестените цъфнат, ти опий ме,
с любов в сърцето си дълбоко скрий ме.
В свят от топлина красив със мен танцувай,
с целувки страстни бавно, нежно ме рисувай.
Но ти и аз сме две туптящи рани
от хиляди надежди разпиляни.
И няма те! Воплите в душата онемяха,
а кестените - те отдавна прецъфтяха...
Когато кестените цъфнат, ти върни се,
с тихи стъпки пак до мене спри се.
Че душата ми, от тебе запленена,
да страда и се моли е вече уморена.
Когато кестените цъфнат, ти опий ме,
с любов в сърцето си дълбоко скрий ме.
В свят от топлина красив със мен танцувай,
с целувки страстни бавно, нежно ме рисувай.
Но ти и аз сме две туптящи рани
от хиляди надежди разпиляни.
И няма те! Воплите в душата онемяха,
а кестените - те отдавна прецъфтяха...
© Вероника Борисова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
а кестените - те отдавна прецъфтяха...
много красива тъга си нарисувала...
трогна ме...докосна ме...с обич за теб.