Не се научи да обичаш,
а можеш хиляди неща,
все бързаш, бориш се и тичаш
да се надбягват със света.
За обич не остана време,
не я разбра, не я плени...
Остави се от теб да вземе
Животът, колкото реши...
А беше нужно, беше всичко -
от обич е светът роден.
Тя - любовта ти - е едничка,
с която си от дъх роден!
Без обич тъжното привиква,
остава трайно и тежи...
Без обич, вярно е, се свиква,
но тъмно е и ти горчи...
© Екатерина Спасова Все права защищены