exs_77
1 результат
Под слънцето на този ден
стопи се лятото и тръгна,
като бездомен реквием
от есенни вълни прегърнат.
Угасна залезът, потъна - ...
стопи се лятото и тръгна,
като бездомен реквием
от есенни вълни прегърнат.
Угасна залезът, потъна - ...
122
1
3
Когато светът полудя,
заплакаха птици и хора.
Загледани в дългия ден
и в тихата своя умора.
Когато светът откачи, ...
заплакаха птици и хора.
Загледани в дългия ден
и в тихата своя умора.
Когато светът откачи, ...
506
2
Ще помълча, накрая на съдбата си.
И после ще говоря с вятъра...
Ще си постеля, в края на гората
и може да открия светлината.
Ще се обърна, ще запомня себе си. ...
И после ще говоря с вятъра...
Ще си постеля, в края на гората
и може да открия светлината.
Ще се обърна, ще запомня себе си. ...
327
Много сълзи изплаках,
много радост събрах,
със мечтите си лягах
и се будех със страх.
Много пътища минах, ...
много радост събрах,
със мечтите си лягах
и се будех със страх.
Много пътища минах, ...
336
1
Какво ли ще видят очите ми още,
какво ли ще чуе горката душа
във тихите тъжни, безименни нощи
и в утрини, скрити в досадна мъгла?
Какво от това, че душата е стара? ...
какво ли ще чуе горката душа
във тихите тъжни, безименни нощи
и в утрини, скрити в досадна мъгла?
Какво от това, че душата е стара? ...
910
2
Детето в мен непрестанно умира -
от гняв, от укор или във борба.
Мечтае изгреви, пепел намира
и вечно мечтае за свобода...
И все се чуди дали ще порасне ...
от гняв, от укор или във борба.
Мечтае изгреви, пепел намира
и вечно мечтае за свобода...
И все се чуди дали ще порасне ...
550
Този свят се крепи на доверие,
уловено във вятърни мигове;
оцветено митично поверие,
затвърдено от залез над нивите.
Този свят се крепи на прегръдка, ...
уловено във вятърни мигове;
оцветено митично поверие,
затвърдено от залез над нивите.
Този свят се крепи на прегръдка, ...
409
Не си го представях живота така.
Не си го представях...
Със сбръчкано чело в унила ръка,
това ли остава?
А сутрин напролет е толкова слънчево, ...
Не си го представях...
Със сбръчкано чело в унила ръка,
това ли остава?
А сутрин напролет е толкова слънчево, ...
503
1
3
Не се научи да обичаш,
а можеш хиляди неща,
все бързаш, бориш се и тичаш
да се надбягват със света.
За обич не остана време, ...
а можеш хиляди неща,
все бързаш, бориш се и тичаш
да се надбягват със света.
За обич не остана време, ...
550
2
Не чакам нищо - вече проумях -
каквото трябва, тихо ще пристигне;
което ще си тръгва - не го спрях
и който е за мен - ще ме настигне.
Светът поднася своите блага, ...
каквото трябва, тихо ще пристигне;
което ще си тръгва - не го спрях
и който е за мен - ще ме настигне.
Светът поднася своите блага, ...
574
1
2
С една усмивка – кръгла като цвете,
с една прегръдка – топла като вятър
ще мога да нагазя снеговете,
дори когато няма път нататък.
И щастие, на облаци приличащо ...
с една прегръдка – топла като вятър
ще мога да нагазя снеговете,
дори когато няма път нататък.
И щастие, на облаци приличащо ...
378
И все по-угрижени,
все по-сами,
заети изглеждаме
в сглобените дни.
Разпада се времето – ...
все по-сами,
заети изглеждаме
в сглобените дни.
Разпада се времето – ...
399
1
Добре, че има лято, за да видим
приятели от детство и роднини,
останали сме тука шепа хора
в безпаметните двадесет години!
Предадохме, продадохме, затрихме ...
приятели от детство и роднини,
останали сме тука шепа хора
в безпаметните двадесет години!
Предадохме, продадохме, затрихме ...
1135
2
3
Времето е в нас, Апостоле, променя ни –
бавно, упорито, неизменно…
Ние няма да останем в него – дребни сме,
липсва ни безмерната ти смелост!
бавно, упорито, неизменно…
Ние няма да останем в него – дребни сме,
липсва ни безмерната ти смелост!
459
2
Плачи, народе, примирени,
над своите злини плачи,
над бъдеще опропастено
в обезлесените гори!
Плачи, проклинай, поругавай ...
над своите злини плачи,
над бъдеще опропастено
в обезлесените гори!
Плачи, проклинай, поругавай ...
1033
1
5
Аз не мечтая точно за това
да те докосвам и да те усещам.
Желая тихо в твоята душа
да бъда, с мен деня да срещаш!
Отваряйки очи да знаеш, ...
да те докосвам и да те усещам.
Желая тихо в твоята душа
да бъда, с мен деня да срещаш!
Отваряйки очи да знаеш, ...
601
1
Къде си? Чуваш ли ме?
Глух за мен светът,
остана в тази тиха вечер.
Къде съм? Чувам ли те?
Няма е нощта, ...
Глух за мен светът,
остана в тази тиха вечер.
Къде съм? Чувам ли те?
Няма е нощта, ...
583
3
И не е само черен,
и не е само бял,
светът ни е модерен
и в шарено огрян.
И не е само весел ...
и не е само бял,
светът ни е модерен
и в шарено огрян.
И не е само весел ...
408
1
Разпокъса се светът
на осем,
всеки е най-прав...почти,
на косъм.
Гледна точка, спор... ...
на осем,
всеки е най-прав...почти,
на косъм.
Гледна точка, спор... ...
438
... но се остави да бъде воден от своето убеждение, че човешките същества не се раждат веднъж завинаги в деня, в който майките им ги даряват на света, ами че животът ги заставя още неведнъж да родят сами себе си.
~ Габриел Гарсия Маркес,
"Любов по време на холера"
И по-велико е това,
когато сам се п ...
~ Габриел Гарсия Маркес,
"Любов по време на холера"
И по-велико е това,
когато сам се п ...
446
Потегли тихо, без да попита,
на тръгване май заваля...
Дали е това или във очите
разстила се сива мъгла?
Не се обърна да ме погледне ...
на тръгване май заваля...
Дали е това или във очите
разстила се сива мъгла?
Не се обърна да ме погледне ...
625
1
4
Очаквам вече другия живот,
когато ще те срещна и остана,
тогава уж животът ще е нов,
но аз ще знам, че е роден от рана.
... която е кървяла дълги дни ...
когато ще те срещна и остана,
тогава уж животът ще е нов,
но аз ще знам, че е роден от рана.
... която е кървяла дълги дни ...
1216
3
7
Умората започва да личи -
в клепачите, в усмивката,
в мечтите
и в сянката на близките очи
приемаме с утеха дните! ...
в клепачите, в усмивката,
в мечтите
и в сянката на близките очи
приемаме с утеха дните! ...
550
1
2
Ти беше ли до мен,
когато осъмваха ръцете
нецелунати;
а беше ли, когато
се взираха очите в нищото, ...
когато осъмваха ръцете
нецелунати;
а беше ли, когато
се взираха очите в нищото, ...
427
1
Заплаках ли... или е от дъжда -
така се смесват всичките понятия,
понякога се чудя и в съня
дали съм будна или е проклятие.
Дали е рана, дето се лекува ...
така се смесват всичките понятия,
понякога се чудя и в съня
дали съм будна или е проклятие.
Дали е рана, дето се лекува ...
492
2
В моментите на слабост те обичам,
в които те познавам само аз,
тогава ме допускаш да надничам
в душата ти, останала без глас.
В мига на радост искам да съм с теб, ...
в които те познавам само аз,
тогава ме допускаш да надничам
в душата ти, останала без глас.
В мига на радост искам да съм с теб, ...
470
1
Дойдох със гръм, ще си отида с буря
и всеки тих момент ще заглуша,
ще се стъмни просторът помежду ни,
ще ослепеят падащи звезди!
Ще търсиш дълго моето мълчание, ...
и всеки тих момент ще заглуша,
ще се стъмни просторът помежду ни,
ще ослепеят падащи звезди!
Ще търсиш дълго моето мълчание, ...
491
2
Не ме търсете в моя стих,
не съм се в него скрила,
което свое посветих,
в сърцето съм стаила!
На показ, пред очите, ...
не съм се в него скрила,
което свое посветих,
в сърцето съм стаила!
На показ, пред очите, ...
455
3
Подарих любовта си на вятъра,
за да има кой да я обича,
посивяха косите от чакане –
на тъга самотата прилича...
Разпилени от спомени мислите, ...
за да има кой да я обича,
посивяха косите от чакане –
на тъга самотата прилича...
Разпилени от спомени мислите, ...
443
Обичането не е да приемаш
неук и грозен, страдащ и сакат,
не е умение от тях да вземаш
тъга и да им връщаш благодат!
От обич можеш само да твориш, ...
неук и грозен, страдащ и сакат,
не е умение от тях да вземаш
тъга и да им връщаш благодат!
От обич можеш само да твориш, ...
512
Така и не посмях да си призная,
че ако теб те няма ще съм мъртва,
ще търся във сърцето си безкрая,
но тихо ще е в него – като в църква.
Ще сглабям всички спомени сломено ...
че ако теб те няма ще съм мъртва,
ще търся във сърцето си безкрая,
но тихо ще е в него – като в църква.
Ще сглабям всички спомени сломено ...
497
3
И толкова съм млада…
а когато… погледна в огледалото очите си
откривам там един притихнал залез
и няколко неказани „Обичам те!“
Поглежда ме нездраво своеволие, ...
а когато… погледна в огледалото очите си
откривам там един притихнал залез
и няколко неказани „Обичам те!“
Поглежда ме нездраво своеволие, ...
474
1
Не ни променя броят на годините
и опитът в живота – също,
промяна истинска настъпва,
защото всичко в този свят се връща!
и опитът в живота – също,
промяна истинска настъпва,
защото всичко в този свят се връща!
563
Пътят към ада навярно е същият
като хиляди други, неводещи там
и на него застанал се боиш за насъщния
но избираш го всеки път, винаги сам!
Той, вероятно, прилича на всички ...
като хиляди други, неводещи там
и на него застанал се боиш за насъщния
но избираш го всеки път, винаги сам!
Той, вероятно, прилича на всички ...
463
Животът кръговратно остаря,
подрежда дните сиви своеволно,
от болка вляво – всичко опустя
в очаквания тъжно-анаболни…
Небето все тъй синьо се простира, ...
подрежда дните сиви своеволно,
от болка вляво – всичко опустя
в очаквания тъжно-анаболни…
Небето все тъй синьо се простира, ...
442
1
Не ме опитомявай, дива да остана
и вятърът да бъде кротък покрай мен,
за теб да бъда вечно тежка рана,
когато си до мен – да пожелаваш ден!
Не искай да съм нежна или опитомена, ...
и вятърът да бъде кротък покрай мен,
за теб да бъда вечно тежка рана,
когато си до мен – да пожелаваш ден!
Не искай да съм нежна или опитомена, ...
435
От добрина разплака се светът,
направо да се чудиш – кой е лошият,
уж всеки си избира верен път,
а винаги накрая –грешен ходи!
направо да се чудиш – кой е лошият,
уж всеки си избира верен път,
а винаги накрая –грешен ходи!
502
Не раждайте децата си навън,
не ще получат никога Родина,
дори и да се приберат насън,
за тях у нас ще бъде пак чужбина!
Дарете им любов и корен ...
не ще получат никога Родина,
дори и да се приберат насън,
за тях у нас ще бъде пак чужбина!
Дарете им любов и корен ...
496
1
Във собствената кожа оцелявам,
макар и тесничко да е, уви…
Да дишам със усилие успявам
и въздухът понякога дори тежи!
Понякога, когато се огледам, ...
макар и тесничко да е, уви…
Да дишам със усилие успявам
и въздухът понякога дори тежи!
Понякога, когато се огледам, ...
1139
2
И само миг, един-единствен миг,
след него нищо не е вече същото,
светът застива във отчаян вик,
сърцето от безсилие се пръска…
Отчаяно във спомен-упование, ...
след него нищо не е вече същото,
светът застива във отчаян вик,
сърцето от безсилие се пръска…
Отчаяно във спомен-упование, ...
495
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
