Когато нощите загубят паметта си,
утрото рисува спомени.
А зениците са в болка свити,
гмуркайки се сенките да гонят.
Мълвят ли устните проклятие,
или благословени птици пускат?
Молитвите остават неоткрити
и ангели по пътя им се лутат.
Следите ни изми ги времето,
а то от надежди бе измито.
Полегна някак си отронено,
дълбоко във душата скрито. ...