29.06.2018 г., 16:57 ч.  

Когато нощите загубят паметта си 

  Поезия » Любовна
370 1 4
Когато нощите загубят паметта си,
утрото рисува спомени.
А зениците са в болка свити,
гмуркайки се сенките да гонят.
Мълвят ли устните проклятие,
или благословени птици пускат?
Молитвите остават неоткрити
и ангели по пътя им се лутат.
Следите ни изми ги времето,
а то от надежди бе измито.
Полегна някак си отронено,
дълбоко във душата скрито. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слава Костадинова Всички права запазени

Предложения
: ??:??