7 мар. 2006 г., 12:21

Когато самотата проговори 

  Поэзия » Любовная
1264 0 2

Когато самотата проговори

 

Чувам гласа ти, когато те няма.
Оглеждам се да те прегърна.
Сълзите ми казват, че бил си измама,
която не мога да върна.

Не вярвам в сълзите! Те всичко отричат.
Говорят с гласа на вината.
А аз сам сама, само тебе обичам
и чувам пак теб в тишината...

 

© Владислава Генова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??